Джил сега е на 62 години, но още в училище започва да забелязва, че яде насън. Сутрин се събужда с опаковки от храна в леглото, а когато казва на хората, те смятат, че се събужда и отива да си вземе нещо за хапване.
Не е точно така. Джил живее с разстройство на съня, свързано с хранене, подобно на ходенето на сън или говоренето на сън. В случая, част от мозъка ѝ се събужда и предизвиква поведение на хранене насън.
Според д-р Карлос Шенк, професор по психиатрия и изследовател на разстройствата на съня, това е най-страшното от всички разстройства на съня, поради значителния проблем за здравето, който създава храненето по време на сън.
„Тези хора се хранят неограничено почти всяка нощ. Те качват тегло, чувстват се нещастни сутринта. Това засяга целия им живот и е ужасно“, казва той.
Подобни разстройства на нормалното поведение на мозъка по време на сън предизвикват множество ставания през нощта, които се случват в най-дълбоката фаза на съня. „Нещо предизвиква „аларма“ в централната нервна система и тялото ти се активира, докато вниманието ти е дълбоко заспало“, казва д-р Шенк.
В това състояние се активират части от мозъка, които търсят висококалорични храни, свързани допаминовата система в мозъка, и това често са сладкиши, бисквити, торти и като цяло силно обработена храна.
Пациентите нямат никакъв контрол над това и поради прекомерната употреба на въглехидрати могат да развият високо кръвно или диабет.
Това е и разстройството, което най-трудно се поддава на терапия.
Джил продължава да става нощем и да се храни, дори и след като се омъжва. Съпругът ѝ се събуждал сред трохи и според нея я мислел за луда. Здравето ѝ започва да се влошава, защото след като яде прекалено много през нощта, през деня не е гладна или ѝ е лошо.
Джил не споделя за заболяването си с други хора, поради срам от това поведение, но по-късно синът ѝ развива разстройство на съня, при което спи по над 18 часа, и тя се обръща към лекар.
„Много лекари, с които говорих, нямаха представа какво ми има или дори не го разбираха“, разказва Джил. „А проблемът беше, че се чувствах сама, смятайки, че ми има нещо. Тъй като и лекарите не го разбираха, значи беше моя вината“.
След години, в които лекарите не могат да намерят обяснение за състоянието ѝ, Джил попада при д-р Шенк и се изследва в специализирана лаборатория. Резултатите показват, че има синдром на неспокойния крак, при който има неприятно усещане в краката и нужда непрекъснато да ги движи.
Този синдром е една от потенциалните причини за яденето насън. Това разстройство може да се прояви още и при хора, които ходят насън, имат сънна апнея или дори от медикаменти против безсъние.
Синдромът на неспокойния крак обаче се проявява след разстройството, а изследванията показват, че двете заболявания често са свързани.
Състоянието е неконтролируемо, но се третира с медикаменти и терапия, която да открие дали има поведенчески причини за яденето насън. Така, с помощта на няколко лекарства, Джил успява да спи без да яде през повечето време.
Източник: CNN
