За изследователят и защитник на околната среда Мере Такоко, маори от Нова Зеландия, „загубата на един кит е като загуба на предтеча“. Затова тя работи активно за опазване на китоподобните бозайници, с цел създаване на международен договор за тяхната защита, според който животните ще имат индивидуални права, подобно на човек.
Документът е част от усилието за опазване на едни от най-значимите животни за морската екосистема и не е обвързващ договор, но защитниците на околният среда вярват, че ще помогне да се увеличи защитата на китоподобните, ако се превърне в международно призната регулация.
„Нашите внуци заслужават океани, пълни с живот, където музиката на китовете ехти през пространството.“ каза маорският крал от островите Кук при подписване на декларативният документ, заедно с маорите от Нова Зеландия и лидери на местни племена от Таити, Тонга, Хавай и Великденските острови.
Документът се нарича „Декларация за Океана“ и в него китовете се считат за личности, които имат свобода за движение и не трябва да понасят „страдание, причинено от човешки дейности.“ Те имат право да обитават здравословна околна среда, „свободна от замърсяване, неустойчиви риболовни практики, корабен трафик и климатични промени“.
6 от 13-те вида големи китоподобни са застрашени от изчезване или уязвими според международната класификация. Към китоподобните бозайници спадат и всички видове делфини. Годишно над 300 хиляди животни загиват като приулов (улавяне в мрежи за риба, което най-често води до мъчителна смърт от задушаване), а от някои видове са оцелели едва някоко стотин животни.
„Виждаме безпрецедентно намаляване на нашите китове.“ казва Такоко, която е и лидер и на инициатива, целяща да възстанови популациите от някои видове, а е била и съветник на правителството на Нова Зеландия.
В следващите месеци, тя ще потърси подкрепа за Декларацията сред други страни в Тихия океан и в Британската Общност.
Такоко смята, че инициативата ще успее, защото това не е прецедент: през 2017 г. след десетилетна битка, маорите издействат индивидуални права за реката Уангануи в Нова Зеландия. След този акт, усилията, както и инвестициите за възстановяване на реката се увеличават.
Нова Зеландия казва, че Декларацията е изцяло инициатива на маорите, а страната подкрепя опазването на китоподобните и работи по тази тема по други начини.
Постигането на индивидуални права за китовете не значи човешки права. Ако се постигне, то ще значи, че китовете ще имат точно определени права, скрепени със закон.
„[Декларацията] е за това, да разпознаем, че тези живи същества имат вътрешноприсъща ценност и заслужват защита, независимо от това какво хората считат за полезно и как използват този елемент от екосистемата.“ казва Мишел Бендър, част от групата, която се занимава с законовата страна на въпроса.
„С признаване на индивидуални права, човешките интереси няма да могат автоматично да бъдат налагани върху китовете….техните нужди ще бъдат сериозно преценявани в решенията и дебатите, които застрашават тяхното здраве.“ допълва тя.
Преди човешката дейност да започне да оказва значително влияние върху китоподобните, според изследователи, в океана е имало между 4 и 5 милиона китоподобни. Днес те са малко над 1 милион. Популациите на китовете прогресивно намаляват поради улов, който вече е до голям степен прекратен, но не изцяло. Освен това, около 20 хиляди от големите китове загиват всяка година поради сблъсъци с кораби. Не на последно място, засиленият риболов ги заплашва поради увеличен риск от оплитане в мрежите и задушаване. Климатичните промени също влияят върху популациите, например повишаването на температурата намалява продуктивността на океанската екосистема и така ефективно намалява и храната на китовете.
Освен даване на индивидуални права, се предвижда и остойностяване на животните от гледна точка на приноса им за околната среда.
Повечето хора знаем цената на мъртвата природа – вероятно може да кажете колко струва една пъстърва. Но каква е стойността на живото животно и как то допринася за околната среда?
Един жив кит се оценява на около 2 милиона долара, ако се има предвид количеството въглерод, който може да оползотвори през живота си.
Китовете участват в кръговрата на въглерода, основният елемент на живата природа, като използват хранителни вещества от дъното на океана и ги връщат обратно в цикъла на повърхността. Това храни фитопланктона, който пък абсорбира голямо количество въглероден диоксид – парников газ и главен виновник за глобалното затопляне. Ако китовете имат определена цена докато живеят, това значи, че имаме законова база да наказваме всички, които ги нараняват.
За съжаление, и за двете инициативи предстои много дълъг път, но активистите са оптимисти. Човечеството вече познава едно завръщане на вид кит от почти изчезване. Става дума за гърбатите китове, които между 18 и 19 век са на ръба на изчезване, с около 200 живи индивида. Днес, в океана плуват почти 60 хиляди гърбати кита, благодарение на международна забрана на улов от 1986 г., наложена не от кого да е, от самата Международна комисия по лов на китове. През миналата година почти всички страни по света станах част и от споразумение за опазване на открития океан – територия, която до тогава не принадлежеше на никого и никой не беше отговорен за нея.
Източник: CNN
